(1.) субективна проекция на личната реалност, която се разгръща чрез усещания и възприятия, недостъпни за другите; метафизично отражение на вътрешния свят, чийто смисъл е невидим за външния наблюдател.
(2.) мета-модернист, който търси баланс между абстрактното и реалното, личното и универсалното. съществуване в състояние на вечна промяна, между това, което е било, и онова, което ще бъде, чрез постоянно изследване на собствената реалност.
(3.) артист, който вярва в изкуството на възприятието и отразява опита, без да претендира да го обясни.
актуално
МАНИФЕСТ
безсюжетност
на реалността
или потокът на подсъзнанието като най-автентична вътрешна репрезентация на обективната реалност; интуитивни текстове като най-чиста и единствена възможна форма на изкуство; моментна снимка на неподправената вътрешна реалност като форма на оригиналност в ера, в която всичко вече е било осъществено.
мета
модернизъм
или осцилацията между постмодернистичната циничност и смислите на модернистичната доктрина; поставянето на скептицизма в нов контекст. артистът попада в търсене на нови смисли отвъд самоцелната деконструкция, без отказване от саморефлексията и осъзнатата амбивалентност на модерната епоха.
когато всичко вече е било казано, всички смисли са получили своите наименования, преживели са своите идеи и са се събрали в дигитален интелект, създаващ дигитално творчество, изкуството се превръща в проекция на изчерпаното.
единствената оригинална форма на сътворяване остава неподправената моментна извадка от потока на подсъзнанието – поглед в огледалото на субективното, където реалността е такава, каквато е била само миг в безкрайната матрица на преживяването.
и ако всичко вече съществува и е осъществено, то самото мета-сътворение съдържа потенциала на онова, което е било, и същевременно на нещо напълно ново, осцилирайки между епохи, философии и вярвания в търсене на своята идентичност.
всяка реакция, всяко докосване до мета-творбата е част от нейния жизнен цикъл, който продължава да се развива в динамичен диалог между миналото и бъдещето, поставяйки я в контекста на глобалната културна среда, без да я унифицира.
литература на
квалианството
текстът като инструмент за улавяне на ефимерното. думите не описват, а обитават; не предават, а улавят. времето не е линейно, а се разгръща в кръгове – съзнанието се връща към отминалото, омотава го с настоящето и го събира в емоционални струпвания, които се разпадат в образи и асоциации.
веднъж преминало акта на сътворението, квалианското изкуство е заело форма на творчески дестилат от моментно запечатване на подсъзнанието, което предстои да се дооформи при допира с външното.
попадайки в контекста на всичко, което е било, и всичко, което е, то започва своите метаморфози, препращайки чрез символи, структури и форми към интерпретации на онова, което вече познаваме.
всяка интерпретация е част от цялостната композиция на творбата, трептяща в своето постоянно търсене на идентичност, между онова, което я е инспирирало, и онова, в което е интерпретирана.
ФРАГМЕНТИ
това не е разказ с начало и край – това е надникване отвъд съзнаваното, където времето, пространството и мисълта се преплитат. късове спомени и мисли, вплетени в свободен поток от асоциации. всеки фрагмент е опит за улавяне на миг, който изтича между възприятието и разума. идея, уловена в движение, без очакване за структура, без нужда от обяснение. отражение на субективната истина, където всяко усещане е ценност само по себе си.
СЪЗЕРЦАНИЯ
думите като носител на естетическо удоволствие, като капан за образи, предаващи неизречимото. уловен поток на възприятията, който не цели да фиксира момента, а да го освободи в цялата му неуловима красота. тишината между думите е заредена с всичко онова, което все още не може да бъде опознато, но е било изпитано; преминало е през съзнанието и му предстои да се промуши между безкрайните материи на реалността.
РЕАЛНОСТИ
пространство, където въображението се сгъстява до плътността на спомен; всяка реалност е едновременно истина и илюзия; конструкта от думи, която трепти според честотата на онзи, който я наблюдава. тук времето не е линейно, а е спирала от преходи между видимото и невидимото. реалностите не са завършени – те са врати към множество интерпретации, отражения на вътрешния свят, в които читателят не е просто наблюдател, а обитател.
контакт
Ако имате въпроси, предложения за сътрудничество или се нуждаете от допълнителна информация, моля попълнете формата по-долу.
Ще се свържа с Вас възможно най-скоро.
